На днешната дата на улица Раковска в София е посечен Стефан Стамболов
Стефан Стамболов става министър ръководител на България на 33 години и е апетитен за една от най-важните фигури за развиването на следосвобожденска България.
Той е погубен на 41 години.
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, при който на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 година е смъртно ранен някогашният министър-председател и лидер на опозицията в България от група македонски дейци.
Нападението е осъществено с негласната поддръжка на държавното управление на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски насочени българи, отпред с Наум Тюфекчиев, направили няколко терористични акта през предходните години.
Подготовка
В интервала след 1887 година, когато е отпред на правителството, Стефан Стамболов извежда страната от тежка конституционна рецесия, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е придружено от голям брой опити за насилствена промяна на властта, проведени от разнообразни групи, свързани с Русия, която отхвърля да признае легитимността на държавното управление и княза.
В началото на 1894 година връзките на Стамболов с Фердинанд се утежняват, което води до отстраняването му от министър-председателския пост. Опасявайки се от политическото му въздействие, князът и новото правителство на Константин Стоилов търсят способи за неговото компрометиране. На 24 август Стамболов е задържан за малко поради рецензии към княза в изявление за немски вестник, а след освобождението му е замерян с камъни на улицата от последователи на държавното управление. Военният министър Рачо Петров организира следствие в опит да потвърди, че досегашният министър-председател самичък е организирал атентата против себе си от 1891 година, когато умира финансовият министър Христо Белчев. Следствието е прекъснато след няколко месеца, без да бъдат открити доказателства. Малко по-късно е формирана парламентарна анкетна комисия, ръководена от Димитър Моллов и включваща други видни съперници на Стамболов, която се пробва да потвърди незаконна активност на членове на предходното държавно управление, само че също не реализира триумф.
Междувременно новото държавно управление подхваща стъпки за нормализиране на връзките с Русия, само че от съветска страна неведнъж е поставян въпросът за риска от връщане на Стамболов на власт. Със своя престиж пред някои немскоезични вестници, на които продължава да дава изявленията, сериозни към ръководството, Стамболов се трансформира в спънка както за държавното управление, по този начин и за Фердинанд, който се пробва да получи признанието на Русия за своята княжеска купа.
Още през есента на 1894 година държавното управление позволява завръщането в София на членове на терористичната група на Наум Тюфекчиев, взели участие в атентата против Стамболов три години по-рано и в последвалото убийство на българския дипломатически представител в Цариград Георги Вълкович. Самият Тюфекчиев идва под непознато име в София през октомври и малко по-късно е задържан, само че по разпореждане от държавното управление е освободен, след което живее в града, без да се укрива. Външният министър Григор Начович се застъпва за него и отхвърля да го екстрадира в Османската империя, където е наказан задочно на 15 години затвор за убийството на Вълкович. Малко след него в града се откриват и участвалият в предходния атентат против Стамболов Михаил Ставрев (Халю), както и околните до Тюфекчиев Боне Георгиев и Атанас Цветков (Талю).Димитър Ризов, различен участник в първия атентат, също е в София, като князът отбелязва в персоналната си документи желанието си да се срещне персонално с него и Наум Тюфекчиев.
Необезпокоявани от управляващите, заговорниците неведнъж афишират обществено желанието си да убият Стамболов. Самият той чака такова развиване на събитията и през април предава на кореспондента на немски вестник запечатан плик, описващ релативно тъкмо метода, по който ще бъде убит – от група, ръководена от Наум Тюфекчиев и финансирана от Григор Начович. Стамболов, измъчен от изострящ се захарен диабет, прави опит да замине на лекуване в Австро-Унгария, само че не получава позволение от държавното управление и княза. Никола Обретенов му предлага да провежда незаконно овакантяване на страната, само че той отхвърля.
Още напролет групата на Тюфекчиев прави няколко опита да нападне Стамболов, до момента в който той ловува в покрайнините на София, само че това се оказва мъчно, защото той се движи в огромна група, постоянно включваща и непознати дипломати. По тази причина те вземат решение да извършат атентата на улица „ Раковска “, където Стамболов постоянно се разхожда сред дома си и Юнион клуб.
Извършване
Убиецът Михаил Ставрев – Хальо
Самото ликвидиране е осъществено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, дружно със своя другар и политически съратник Димитър Петков и с персоналния си бодигард Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е забъркан в заговора и особено изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко по-късно и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията стопира файтона, а служителите на реда, ситуирани пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и бодигарда в прилежащата улица „ Стефан Караджа “.
Стамболов побягва по „ Раковска “ назад към Юнион клуб, само че Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и дружно с другите нападатели стартират да го удрят по главата, защото знаят, че Стамболов нормално излиза с защитна броня под облеклата си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „ Раковска “ нападателите се разбягват. Гунчо стартира да гони Халю, като го ранява с револвера си във врата, само че е арестуван от двама служители на реда, които оказват помощ на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се отдръпва с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са съвсем изцяло отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в схващане и упреква за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а положението му в допълнение се утежнява от диабета. След леко усъвършенстване на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 година
Разследване
Още при започване на следствието наоколо до мястото на престъплението са открити оръжията на извършителите – ятаган, дълъг нож и револвер, които следствието свързва с търговеца на оръжие Наум Тюфекчиев. Задържани са Тюфекчиев, Мирчо Ацов, Боне Георгиев и двамата служители на реда, охранявали Юнион клуб, а Халю е търсен, само че съумява да се укрие. Преди да бъде освободен под гаранция, Тюфекчиев написа до външния министър Григор Начович, че сполучливо са свършили „ оная работа “ и го моли за по-бързо освобождение.
Междувременно княз Фердинанд и държавното управление обществено афишират, че закононарушението е осъществено като персонално възмездие и няма политически темперамент. За да предотврати обвиняванията против Тюфекчиев, Начович подтиква османското държавно управление да изиска неговата екстрадиция по отношение на убийството на Георги Вълкович в Цариград.
Съдебното дело за убийството се гледа от Софийския областен съд под председателството на Георги Пасаров през декември 1896 година. Обвиняеми са Боне Георгиев, Михаил Ставрев (Халю) и Атанас Цветанов (Талю) като причинители, Наум Тюфекчиев като подстрекател и Мирчо Ацов като съизвършител. Халю и Талю се съдят задочно, защото съумяват да изоставен страната. Присъдите са произнесени на 13 февруари 1897 година. Наум Тюфекчиев и Мирчо Ацов са наказани на по три години затвор за помагачество, Боне Георгиев е оневинен, а присъди против Халю и Талю не са произнесени, защото отсъствието им е попречило на следствието.На 24 март 1898 година Софийският апелативен съд анулира присъдата на Наум Тюфекчиев.
През 1900 година Халю се връща в София и се пробва да изнудва братя Тюфекчиеви, обвинявайки ги, че са спрели обещаната му прехрана. В края на 1901 година той е задържан и в края на 1902 година е наказан на гибел от Софийския областен съд. Присъдата е обжалвана в Софийския апелативен съд, който на 14 април 1914 година я заменя с 15 години затвор и Ставрев е изпратен в Шуменския затвор.
Той е погубен на 41 години.
Убийството на Стефан Стамболов е атентат, при който на 15 юли (3 юли стар стил) 1895 година е смъртно ранен някогашният министър-председател и лидер на опозицията в България от група македонски дейци.
Нападението е осъществено с негласната поддръжка на държавното управление на Народната партия и на княз Фердинанд I от група проруски насочени българи, отпред с Наум Тюфекчиев, направили няколко терористични акта през предходните години.
Подготовка
В интервала след 1887 година, когато е отпред на правителството, Стефан Стамболов извежда страната от тежка конституционна рецесия, утвърждавайки новия княз Фердинанд. Управлението му е придружено от голям брой опити за насилствена промяна на властта, проведени от разнообразни групи, свързани с Русия, която отхвърля да признае легитимността на държавното управление и княза.
В началото на 1894 година връзките на Стамболов с Фердинанд се утежняват, което води до отстраняването му от министър-председателския пост. Опасявайки се от политическото му въздействие, князът и новото правителство на Константин Стоилов търсят способи за неговото компрометиране. На 24 август Стамболов е задържан за малко поради рецензии към княза в изявление за немски вестник, а след освобождението му е замерян с камъни на улицата от последователи на държавното управление. Военният министър Рачо Петров организира следствие в опит да потвърди, че досегашният министър-председател самичък е организирал атентата против себе си от 1891 година, когато умира финансовият министър Христо Белчев. Следствието е прекъснато след няколко месеца, без да бъдат открити доказателства. Малко по-късно е формирана парламентарна анкетна комисия, ръководена от Димитър Моллов и включваща други видни съперници на Стамболов, която се пробва да потвърди незаконна активност на членове на предходното държавно управление, само че също не реализира триумф.
Междувременно новото държавно управление подхваща стъпки за нормализиране на връзките с Русия, само че от съветска страна неведнъж е поставян въпросът за риска от връщане на Стамболов на власт. Със своя престиж пред някои немскоезични вестници, на които продължава да дава изявленията, сериозни към ръководството, Стамболов се трансформира в спънка както за държавното управление, по този начин и за Фердинанд, който се пробва да получи признанието на Русия за своята княжеска купа.
Още през есента на 1894 година държавното управление позволява завръщането в София на членове на терористичната група на Наум Тюфекчиев, взели участие в атентата против Стамболов три години по-рано и в последвалото убийство на българския дипломатически представител в Цариград Георги Вълкович. Самият Тюфекчиев идва под непознато име в София през октомври и малко по-късно е задържан, само че по разпореждане от държавното управление е освободен, след което живее в града, без да се укрива. Външният министър Григор Начович се застъпва за него и отхвърля да го екстрадира в Османската империя, където е наказан задочно на 15 години затвор за убийството на Вълкович. Малко след него в града се откриват и участвалият в предходния атентат против Стамболов Михаил Ставрев (Халю), както и околните до Тюфекчиев Боне Георгиев и Атанас Цветков (Талю).Димитър Ризов, различен участник в първия атентат, също е в София, като князът отбелязва в персоналната си документи желанието си да се срещне персонално с него и Наум Тюфекчиев.
Необезпокоявани от управляващите, заговорниците неведнъж афишират обществено желанието си да убият Стамболов. Самият той чака такова развиване на събитията и през април предава на кореспондента на немски вестник запечатан плик, описващ релативно тъкмо метода, по който ще бъде убит – от група, ръководена от Наум Тюфекчиев и финансирана от Григор Начович. Стамболов, измъчен от изострящ се захарен диабет, прави опит да замине на лекуване в Австро-Унгария, само че не получава позволение от държавното управление и княза. Никола Обретенов му предлага да провежда незаконно овакантяване на страната, само че той отхвърля.
Още напролет групата на Тюфекчиев прави няколко опита да нападне Стамболов, до момента в който той ловува в покрайнините на София, само че това се оказва мъчно, защото той се движи в огромна група, постоянно включваща и непознати дипломати. По тази причина те вземат решение да извършат атентата на улица „ Раковска “, където Стамболов постоянно се разхожда сред дома си и Юнион клуб.
Извършване
Убиецът Михаил Ставрев – Хальо
Самото ликвидиране е осъществено вечерта на 15 юли. Към 19:50 часа Стамболов излиза от Юнион клуб и се качва на файтон, дружно със своя другар и политически съратник Димитър Петков и с персоналния си бодигард Гунчо. Файтонджията Мирчо Ацов е забъркан в заговора и особено изчаква пред клуба. Малко след потеглянето пред файтона се появяват Боне Георгиев и Халю, а малко по-късно и Талю, като Георгиев стреля по файтона, а Халю изважда ятаган и бързо се насочва към него. Файтонджията стопира файтона, а служителите на реда, ситуирани пред Юнион клуб, бързо се отдалечават от мястото. Стамболов скача от файтона, след което Мирчо Ацов потегля, откарвайки Димитър Петков и бодигарда в прилежащата улица „ Стефан Караджа “.
Стамболов побягва по „ Раковска “ назад към Юнион клуб, само че Халю го настига. Когато прави опит да стреля по нападателя си, той посича ръката му, след което го събаря на земята и дружно с другите нападатели стартират да го удрят по главата, защото знаят, че Стамболов нормално излиза с защитна броня под облеклата си. Когато Гунчо и Димитър Петков се връщат на „ Раковска “ нападателите се разбягват. Гунчо стартира да гони Халю, като го ранява с револвера си във врата, само че е арестуван от двама служители на реда, които оказват помощ на атентатора да избяга. Халю и Талю побягват по улиците на югоизток и изчезват в Перловец, а Боне Георгиев се отдръпва с файтона на Мирчо Ацов.
Междувременно Димитър Петков откарва Стамболов с файтон в дома му. Цялото лице на Стамболов е насечено, двете му ръце са съвсем изцяло отсечени, а дясното му око е извадено. Въпреки това той е в схващане и упреква за атентата Халю, Наум Тюфекчиев и княз Фердинанд. Раните са тежки, а положението му в допълнение се утежнява от диабета. След леко усъвършенстване на 16 юли, Стефан Стамболов умира в 3:35 часа на 18 юли 1895 година
Разследване
Още при започване на следствието наоколо до мястото на престъплението са открити оръжията на извършителите – ятаган, дълъг нож и револвер, които следствието свързва с търговеца на оръжие Наум Тюфекчиев. Задържани са Тюфекчиев, Мирчо Ацов, Боне Георгиев и двамата служители на реда, охранявали Юнион клуб, а Халю е търсен, само че съумява да се укрие. Преди да бъде освободен под гаранция, Тюфекчиев написа до външния министър Григор Начович, че сполучливо са свършили „ оная работа “ и го моли за по-бързо освобождение.
Междувременно княз Фердинанд и държавното управление обществено афишират, че закононарушението е осъществено като персонално възмездие и няма политически темперамент. За да предотврати обвиняванията против Тюфекчиев, Начович подтиква османското държавно управление да изиска неговата екстрадиция по отношение на убийството на Георги Вълкович в Цариград.
Съдебното дело за убийството се гледа от Софийския областен съд под председателството на Георги Пасаров през декември 1896 година. Обвиняеми са Боне Георгиев, Михаил Ставрев (Халю) и Атанас Цветанов (Талю) като причинители, Наум Тюфекчиев като подстрекател и Мирчо Ацов като съизвършител. Халю и Талю се съдят задочно, защото съумяват да изоставен страната. Присъдите са произнесени на 13 февруари 1897 година. Наум Тюфекчиев и Мирчо Ацов са наказани на по три години затвор за помагачество, Боне Георгиев е оневинен, а присъди против Халю и Талю не са произнесени, защото отсъствието им е попречило на следствието.На 24 март 1898 година Софийският апелативен съд анулира присъдата на Наум Тюфекчиев.
През 1900 година Халю се връща в София и се пробва да изнудва братя Тюфекчиеви, обвинявайки ги, че са спрели обещаната му прехрана. В края на 1901 година той е задържан и в края на 1902 година е наказан на гибел от Софийския областен съд. Присъдата е обжалвана в Софийския апелативен съд, който на 14 април 1914 година я заменя с 15 години затвор и Ставрев е изпратен в Шуменския затвор.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ